15 АВГУСТ - ПРАЗНИКЪТ НА СЕЛО АРБАНАСИ

Арбанаси чества своя празник навръх Голяма Богородица. По традиция той започва с литургия в манастира "Света Богородица", където всеки желаещ има възможност да се докоснете до Чудотворната икона. Вярва се, че иконата има чудотворна сила и помага при различни болести и безплодие. Затова миряните идват за бдението през нощта срещу 15 август и за сутрешната празнична литургия.
Оживлението в манастира започва два дни преди 15 август, когато в обителта пристигат най-ревностните пазители на традицията на празника. Цели фамилии от региона от Търговище, Добрич, Габрово, Варна, София, Пловдив, Ловеч, Русе преспиват в стаите за гости в манастира "Успение Богородично", носят животни или продукти за курбана и участват в приготвянето му.
Всяка година Арбанаси отбелязва деня с няколко събития, които се посещават от много гости на селото, дошли от близки и далечни населени места.
Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.
Българската православна църква отбелязва празника на 15 август (нов стил), а църквиквите, които са запазили Юлианския календар – на 28 август.
Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Но Исус обаче не пожелал да вземе и баща си, дърводелеца Йосиф. Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

Как се приготвя питка за здраве за Успение Богородично, според Катя Буланова, художник реставратор и бивш кмет на Арбанаси: "Боговица се замесва от най-младата снаха или от най-възрастната жена в къщата. Брашното се пресява три пъти и тестото се замесва в т.н. нощва. Питката се прави, като брашното се добавя винаги от дясно на ляво. Меси се все едно нещо внимателно се завива. Тайната на питката е, че когато тестото стане голямо колкото яйце, като го меси жената повтаря думите „Расти, Боже, порасти! Расти, Боже, порасти!” и продължава да тупа тестото, както нежно се тупа на бебе дупето. Така питката става голяма - символ че и детето ще порасне. Боговица се приготовлява през цялото време с радостно вътрешно чувство.
Питката се разделя на четири чрез фигурки, които означават Богородица, децата, животните и посевите. Всяка къща си има свои обичай как да изрази щастието. У нас слагахме пъпки от дрян, които се поставят в топчето тесто, подобно на Новогодишната баница. Някъде се скрива и сребърна пара. У когото се падне парата, той ще бъде най-щастлив.
На трапезата топлата, ухаеща Боговица се разчупва от най-възрастния човек. Първото парче се оставя на Богородица, второто – за дома, а следващите се раздават на членовете на семейството според възрастта им, от по-възрастен към по-млад. Което парче с дряновата пъпка се е разтворила означава, че пожеланието ще се сбъдне. Парчето, оставено за дома, престоява една нощ и на следващия ден се раздава по малко на животните".