Възродената слава на Арбанаси поражда повишен инвестиционен интерес към него, който се материализира освен в реставрацията на паметниците на културата и в уплътняване на застройката, в стремеж за раздробяване на кварталната и имотната структура, в изграждането на нови обеми, чужди на архитектурно-историческата традиция на селището. През последните години в условията на пазарни икономически механизми и респект към частната собственост последните процеси са се превърнали в заплаха за съхраняване на културно-историческата значимост на селището, алармираха експерти. Именно това наложи изготвянето на нов ЗРП за с. Арбанаси.
От периода на естественото си историческо развитие селището е структурирано в три махали, ситуирани около неговия център. Те са разположени по склоновете, спускащи се към чаршията, и са композирани от по-големи квартали от порядъка на 30 до 50 дка. Имотите тук са с внушителни размери - от 3 до 8-9 дка. Достъпът до тях се осъществява както от околните улици, така и от дълбоко врязани в тях тупици. Третата махала, разположена по ниските склонове на Арбанашкото бърдо, е с по-дребна квартална структура и съответно с по-малки имоти, чиято площ от 1000 до 3000 кв. м значително надвишава съвременните ни представи за обширен двор. Застройката в северната и южната махала е концентрирана около основните комуникационни направления. В западната махала, която е разположена на по-равен терен и е с по-дребна квартална структура, къщите са разположени равномерно в територията. Ориентацията на сградите е подчинена преди всичко на релефната характеристика на терена. Застроителните петна са големи 200-300 кв. м със спокойни, чисти очертания, близки до квадрата. В селището има два манастира и пет църкви, които са явни духовни центрове на отделните махали. Съвременната селищна структура почти изцяло е съхранила характеристиките на историческата селищна тъкан. В резултат на регулацията и последващото я градоустройствено планиране към селищната територия са приобщени един ред парцели по северозападната граница и по-обширни територии от юг - между манастира “Св. Никола” и селището. Като цяло кварталната структура е запазена. Разсечен от улица е само един от големите квартали, а към някои от малките са приобщени единични парцели.
През 90-те години са свързани с прекратяване на държавното финансиране за реставрация на сградите, паметници на културата, реституцията на имотите и активно протичащ процес на закупуване на имоти и смяна на социалния състав на коренните жители, вълна от ново строителство в условията на остарял в предвижданията си действащ застроителен и регулационен план от 1975 г. Практиката за частични изменения на ЗРП и решаването на устройствените проблеми “на парче” води до реализацията на множество нови сгради с едри обеми и нетипична архитектура, нарушаващи общата обемно-пространствена характеристика на селището, категорични са от община Велико Търново. Високата оценка на архитектурно-историческите качества и привлекателността на средата в съзнанието на хората определя естествени тенденции в преориентацията на функционалния профил на селището към резиденциален тип обитаване и към сферата на туризма.
С цел съхраняване на качествата на същинското историческо ядро и създаване на инвестиционен климат, осигуряващ жизнеността на селището като цяло, разработката на доц. д-р а. н. А. Александров и колектив прави проучване за
приобщаване на някои нови периферни територии към селището в зоните на визуална сянка спрямо неговия вътрешен визуален басейн. Тези нови терени биха поели на първи етап инвестиционния натиск, като го отклонят от намеса в самото ядро на историческото селище. Разширяването на селищните граници ще стане в южна и западна посока и частично на изток, оформени като два нови квартала. Няколко са общите условия, с които е съобразено разширяването на границите на селищната територия: предложените за усвояване зони са извън визуалния басейн на историческото селище и не оказват влияние върху неговото обемно-пространствено и силуетно изграждане; предложените нови терени за застрояване са визуално и пространствено отделени от историческата тъкан на селището със зелена цезура от едроразмерна растителност; новата застройка в тези зони е подчинена на специфичните правила и норми за застрояване в зона “периферна”. Специфичните изисквания са свързани със следното. В западната зона, попадаща в зоната на визуална връзка с Царевец, застрояването е максимално изтеглено в близост със съществуващата застройка в западната периферия. В рамките на формираните УПИ е предвидена задължителна зона за озеленяване, в която не може да се строи. Около целия квартал е предвидена пешеходна панорамна алея с изгледни площадки към Царевец и В. Търново; в разширенията на север се предвижда максимално запазване на съществуващите борове; при разширението на юг в рамките на формираните УПИ се предвижда изграждането на задължителна ивица за озеленяване, в която също не може да се строи.
В новия ЗРП на Арбанаси е направено предложение за изграждане на следните по-важни сгради и комплекси:
- приемен културно-информационен център, включващ интерактивен музей на града с виртуална въвеждаща музейна информация, туристически център;
- информационно обслужващ център, включващ интернет клуб, транспортен билетен център, арткафе и др.;
- комплексна обслужваща сграда, включваща пощенски клон с телефони, РЕП с книжарница, спирка за обществен транспорт, здравен пункт, малък банков офис, обменно бюро и др.;
- търговия и обществено хранене;
- арт базар;
- създаване на среда за синтез на културно-историческите следи със съвременните форми на изкуството, интегриращ паметникът на културата и прилежащото му пространство като среда за съвременни художествени, театрални, музикални, пластични и др. прояви;
- открита сцена за камерни и културни прояви и пространство за спорт, концерти на открито и масови младежки прояви, включващо: пропуск и охрана, мобилна павилионна структура, обслужващ блок (под терена), трибуни - естествени тераси по терена.