АБАНАШКИТЕ ЦЪРКВИ, МАНАСТИРИ, КЪЩИ

ЦЪРКВАТА “СВ. АРХАНГЕЛИ МИХАИЛ И ГАВРАИЛ”
Църквата “Св. Aрхангели Михаил и Гавраил” е най-голямата в живописното село Арбанаси, включено в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Тя се състои от олтар, наос (мъжко отделение) с триконхална форма, притвор (женско отделение), параклис “Св. Параскева” и галерия.
Наосът на храма е построен и зографисан през 17 век. Ктитор е семейството на арбанашкия първенец хаджи Нику Култукли. В северозападния ъгъл на наоса е портретът му заедно с този на съпругата и децата. В тази част на храма са изрисувани многофигурните композиции “Слизане в ада” и “Рождество Христово”.
Стенописите в притвора са дело на зографите – Михаил от Солун и Георги от Букурещ. Завършени са през 1760г. В свода са изписани ликовете на Исус Христос, св. Богородица и св. Йоан Кръстител. По стените е представен пълния цикъл на Богородичния акатист и изображения на жени-светци.

ЦЪРКВАТА “РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО”
“Рождество Христово” е една от най-старите църкви в архитектурния резерват Арбанаси. Строена е в края на 16 и началото на 17 век. Състои се от наос (мъжко отделение), притвор (женско отделение), галерия заобикаляща ги от север и запад, а на изток завършваща с параклис “Йоан Кръстител”. Храмът е граден на няколко етапа, като сегашният наос първоначално е бил самостоятелна църква.
Църквата “Рождество Христово” е една от най-богато изписаните църкви в Арбанаси. Стенописите на наоса са завършени през 1597г. От този период са композициите “Страшния съд” и “Рождество Христово”. Живописта в женското отделение е завършена през 1638г. Стенописите са разгърнати върху стените и свода. Представените обширни цикли и теми “Акатист Богородичен”, “Древо Йесеево”, “Страшния съд”, се отличават с богатството си от сюжети и фигурални изображения.
Стенописите в параклиса “Йоан кръстител” са създадени през 1632г. Те са посветени на патрона Св. Йоан Кръстител. Иконостасът е едно от най-старите произведения на дърворезбата от този период в българските земи.
По-голямата част от изображенията в галерията са от 1649г. Групирани са в календарна поредица “Менелог” и представят старозаветни и новозаветни истории. Илюстрирани са седемте Вселенски събора.
В наоса стенописите представят Празниците, Страданията и Чудесата Христови, завършени през 1681г.

ХАДЖИИЛИЕВАТА КЪЩА
Хаджиилиевата къща е строена през втората половина на XVII век и е прекрасен образец на възрожденската архитектура от този период. Тя е каменна в приземния си етаж. Тук се намират обширни мазета, предназначени за складирани на стоки и храни, яхър, скривалища за укриване на хора и скъпоценности.
Великолепен параден вход и широко стълбище водят за втория етаж. По тях се слиза в две големи помещения, предназначени за лятна и зимна гостна. Между тях има коридор, от двете страни на който са разположени спални и всекидневни стаи. В дъното му се намира просторна готварница с голямо огнище, пещи за хляб и печива. Около стълбището са разположени сервизните помещения.
Големите гостни стаи са богато украсени. Таваните са декорирани с фигури от бяла глина. По горната част на стените има пана със стилизирани цветя. Рамките на вратите, капаците на прозорците и долапите са резбовани.

КОСТАНЦАЛИЕВАТА КЪЩА
Костанцалиевата къща също е част от архитектурния резерват Арбанаси. Строена през XVII в., тя е реконструирана няколко пъти. Къщата е двуетажна, с типична за този край възрожденската архитектура. Подредбата й илюстрира бита и културата на българина от този период.
Приземният етаж е изграден изцяло от камък. Тук са разположени: жилище на пазача, стая за прислугата, мазета, складови помещения, конюшня, скривалище, главно и всекидневно стълбище, както и отделно стълбище свързващо скривалището с етажа. Главният вход е защитен със здрава обкована врата.
На втория етаж помещенията са групирани в официални, спални и сервизни. Официалните помещения се състоят от салон (хает), дневна (одая) и столова. Те са свързани едно с друго и имат пряка връзка с главния вход. Столовата е поставена в средата на къщата, а около нея са разположени официалните помещения и кухнята. В най-закътаната част на етажа е специалната стая за родилката.
Въпреки, че помещенията са големи и просторни, подредбата в тях създава интимност и уют, подсилени от богатата й украса. С висока култура и добър вкус е бил стопанинът, а майсторът – даровит и с творчески дух.

МАНАСТИР “Св. Николай Чудотворец”
Манастирът “Св. Николай Чудотворец” е основан по време на Втората българска държава - времето на Асеновци. През 1393 година е разрушен от турците при завладяването на Велико Търново. Близо три века след това, манастирът е отново въздигнат. От тогава датира и манастирската църква, която почти изгаря при пожар. Според една приписка към старо евангелие, църквата е обновена в 1735 година с помощта на арбанашкия болярин Атанасий - убит по-късно от турците за участие в заговор против империята. По-късно духовната обител е разорена от нашествията на кърджалиите, но отново възстановена през 1833 година по инициатива на игумена от Преображенския манастир.
Понастоящем манастирът е постоянно действащ девически.
“Св. Николай Чудотворец” представлява манастирски комплекс от църква, жилищни сгради и параклис.
Църквата е еднокорабна, едноапсида с централен купол и притвор, с източно – мъжко и западно – женско отделение. През 1716 г. до северната й страна е пристроен параклисът “Св. Илия”. Жилищните и стопанските сгради са строени през периода 1833-70 г.
Запазени са някои стари икони. Огромен интерес представляват старият дърворезбен иконостас, дървеният кръст обкован изцяло със сребро и украсен с емайл и разноцветни камъни и старинният бронзов полилей от 1746 година.
Манастирът е обявен за паметник на културата и попада в границите на исторически и архитектурно-археологически резерват.

МАНАСТИР “УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”
Това е втория манастир, който се намира в с. Арбанаси, заедно с манастирът “Св.Николай”. Той е по-малък и е построен в северозападната част на селището. Представлява комплекс от черква, жилищни сгради и параклис. В първите години от турското робство той е бил действащ и заможен, но след опустошенията на кърджалии, запада и е изоставен. Едва през 1680 година е построена новата манастирска църква, която е запазена и до днес. Тя е ниска, еднокорабна, еднопсидна продълговата сграда, с две преддверия, като в северната й страна е разположен обширен параклис “Св.Троица”. В нея се пази чудотворната икона “Св. Богородица - Труеручица”. През 1716 година, троянският монах Даниел построява жилищни сгради и възобновява дейността на манастира. През 1762 година църквата и параклисът отново са обновени и украсени със стенописи. Независимо от това, че са потъмнели от времето и дима на свещите, те са запазили своите художествени достойнства до наши дни. Ценност представлява и старинната релефна икона на Богородица - обкована със сребро. Над входа на манастира е издигната камбанария.
Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем манастирът е постоянно действащ.